3000 пр. Хр. - Вавилон, Египет - Календар
В основата на календара лежат периодични астрономични явления - смяна на деня и нощта, на лунните фази, на годишните времена; измерват се със средно слънчево денонощие, синодичен месец и тропична година, които не са съизмерими. Календарите са слънчеви, лунни и лунно-слънчеви. Първите календари са от 30 в. пр. Хр. - лунен във Вавилон и слънчев в Древния Египет. Съвременният слънчев календар води началото си от египетския, чиято година има 365 d. Разликата (0,25 d) между египетската и тропичната година води до грешка от 1 d на 4 г. За премахване на тази грешка Созиген по нареждане на Юлий Цезар реформира египетския календар.Новият календар (юлиански) е въведен на 1 ян. 45 г. пр. Хр.: 3 поредни години са обикновени, с по 365 d, а всяка четвърта (поредното и число се дели на 4) е високосна, с 366 d. Разликата (11 min 14 s) между юлианската и тропичната година води до грешка от 3 d на 400 г. За премахване на тази грешка папа Григорий XIII реформира през 16 в. юлианския календар (стар стил) и въвежда григорианския календар (нов стил), в който от столетните години високосни са годините, на които стотиците се делят на 4; въведен в България през 1916. Разликата (26 s) между средната продължителност на григорианската и на тропичната година води до грешка от 1 d на 3280 г